Романтика


Аз искам да напиша

днес

поема,

в която да диша

на новото време

стихът.

Да тръпнат във нея

крилата

на гордия

демон,

обходил от полюс до полюс

светът.

 

Защо е този хленч

Защо въздишат хората

по някаква романтика

изстинала

Романтиката е сега в моторите,

които пеят

под небето синьо.

И неразбрали тази песен горда,

напразно

мръщите

чела.

Тя носи вечната

човешка бодрост

на яките

стоманени

крила.

Аз виждам в бъдещето тез

орляци

да пръскат

дъжд

от семена.

И в песните им,

рукнали

отгоре,

да блика

труд

и свобода.

Аз виждам как

прелитат

над моретата,

високо над екваторния пек,

прелитат над зелените полета

и над арктическия снег.

Това е новата романтика,

която

се ражда

и добива своя плът.

И въплотена в самолетно

ято,

обхожда днес

от край

до

край

светът.